Причини за реконструкции на клепачите
В случаи на вродени заболявания се засяга най-често окото и околоочните придатъци. Те не са много чести в практиката. Има заболявания като блефарофимозата например, при която пациентите се раждат със сраснали клепачи. Това налага тяхното оперативно разделяне и последваща реконструкция, така че да могат да функционират, като се осигури адекватно зрително поле и същевременно защита на очите. При други по-тежки състояния, като анофталмията, се налага реконструкция на очната кухина, в която липсва окото. В такива случаи се поставя очна протеза с цел детето да има нормален външен вид, без да може да вижда.
Що се отнася до травматичните причини, които налагат реконструктивна блефаропластика, то те могат да бъдат два вида – термична и механична травма. Под термична травма се имат предвид различните видове изгаряния, които напоследък налагат все по-малко оперативни намеси, поради осъвременяването на нехирургичното лечение. Тези иновативни неоперативни подходи се основават на вещества, които лекуват изгарянето, без да се налага агресивна хирургична интервенция. Това позваолява да се избегне формирането на груб белег или деформация, както се е случвало в миналото и често се е налагало да се прибягва до вторични реконструктивни операции.
Травматични увреждания на клепачите се получават и при механичните нараняванията, случващи се най-често при пътни инциденти и трудови злополуки. Те обикновено са част от множествени увреждания по лицето, които засягат клепачите и налагат реконструкция.
Третата и най-честата причина за реконструкция на клепачите са туморите. При някои видове рак, особено този на кожата с обхващане на клепача, може да се наложи отстраняването на значителна част от горния или долния клепач или и двата, което налага прилагането на много специфични пластично-възстановителни техники с цел да се възвърне формата и функцията на тази деликатна структура като мигане, защита на окото и т.н.
Освен рака на кожата и други видове онкологични заболявания могат да засегнат клепачите чрез прорастване в тях, което изисква сложни техники за отстраняване на тумора и последващо възстановяване. Такива са например тези, които засягат структури около и вътре в черепа като максиларния или някой от останалите параназалани синуси.
Постоперативен период
След по-тежки интервенции например по повод на онкологични заболявания, но не само, може да има остатъчни деформации (например придръпване на долния клепач – т.нар. ектропион) или сухота в очите, поради това че клепачите не работят добре, което прави затварянето на очите непълноценно. Обратното също може да се случи – да се появи прекомерно сълзене, което да предизвиква дразнене или понякога дори болка. Както сухотата, така и сълзенето на очите могат да наложат допълнително лечение или нова операция с цел подобряване функцията на клепача и предпазване на роговицата от постоянно излагане и дразнене.
Вторични операции
При изгаряния и злополуки обикновено също се налагат вторични операции, тъй като естественият възстановителен процес води до образуването на белези и деформации в различна степен, като често е необходимо извършването на допълнителни оперативни корекции. В онкологичните случаи нерядко се налагат вторични интервенции и поради рецидив на премахнатия тумор или появата на нов, макар тези обстоятелства да не са често срещани.
